Прочит: Малахия 3:7-12
„Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи.“
(Деяния 3:6)
Родителите ми отгледаха мен и четиримата ми братя и сестри с много малки доходи. Баща ми нямаше добро образование, а майка ми изобщо не беше посещавала училище. Във време, когато никое християнско семейство в околията нямало Библия, татко купил за мен, още преди да се родя.
Един ден, когато бях на единадесет години, той ми разказа за нея и обърна вниманието ми към част от днешния прочит: „и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него“ (Малахия 3:10).
Тези думи, които татко ми прочете, докоснаха сърцето ми и аз се обърнах към Бога. Не наследих от родителите си сребро и злато, но те ми дадоха голяма любов към Бога и към Неговото слово. Благословенията, на които се радвах през живота си, са резултат от това духовно наследство. Сега, когато съм баща и дядо, искам да оставя същото на децата и внуците си. Уча ги, че дори да имаме целия свят, ако нямаме Бога, нищо нямаме. А дори ако нямаме нищо, но имаме Него, ще сме по-богати, отколкото бихме били като притежатели на целия свят.
Молитва: Отче, благодарим Ти за безценното съкровище, което сме получили. Помагай ни да споделяме Твоята любов с бъдещите поколения. Амин.
Мисъл за деня: Най-доброто, което мога да оставя на поколенията след мен, е живот в покорство и любов към Бога.
Ишварбхай Хирабхай Дабхи (Индия)
Да се молим за: ХРИСТИЯНИТЕ, КОИТО НЯМАТ ДОСТЪП ДО БИБЛИИ.
Остави коментар