Прочит: Левит 23:1-27
„Господ каза още на Моисей: Десетият ден на този седми месец да бъде ден на умилостивение…“
(Левит 23:26-27)
Беше четири часа сутринта – тъмно и тихо. Аз седях на ръба на леглото, потънал в сериозна депресия. Последното нещо, което исках да правя, бе да чета Библията, но от двадесет и пет години си бях създал навика да го правя всяка сутрин.
Когато стигнах до края на двадесет и третата глава на Левит, усещах, че нищо не съм запомнил, освен че в главата се говори за някакви празници. Мислех вече да затварям Библията, но ми стана любопитно какво Бог е постановил на Своя народ преди толкова векове, затова прочетох главата отново. Тогава Святият Дух проговори на сърцето ми. Празникът Пасха (Левит 23:5), както и този на умилостивението (Левит 23:27), ми напомниха за жертвата на Исус Христос за нас.
В онази ранна утрин Божието слово ми откри колко велик дар имам от Бога чрез Исус Христос – нашия Спасител. В мрака на депресията проникна светлината на прошката, любовта и милостта на Бога.
Молитва: Вечни и любящи Боже, благодарим Ти, че си с нас винаги, когато се нуждаем от Теб. Амин.
Мисъл за деня: Божието слово изцерява и възвръща надеждата.
Дон Хедълтън (Австралия)
Да се молим за: БЛАГОДАРНИ СЪРЦА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар