Думите на устата ми

Прочит: Яков 3:1-12

„От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.“

(Яков 3:10)

Като дете имах проблеми с четенето и спелуването, докато на се появи новата ми учителка  в осми клас. Преди един тест за спелуване тя ме повика и ми каза: „Искаш ли да спелуваш думите на глас, докато ми помагаш да подготвя днешното табло?“. Няколко минути по-късно госпожата каза: „Беше прекрасна. Успя да се справиш дори с тези думи, които мислеше, че бъркаш“. Толкова се зарадвах! Наистина ли бях успяла?

Търпението и чувствителността, които прояви моята учителка, ме насърчиха. Разбрах, че мога да се справя с тази трудна за мен задача. Много пъти тя ми казваше, че вярва в мен, макар аз самата да не си вярвах.

Не случайно Библията ни казва, че думите ни могат да лекуват и да вредят! Аз бях истински благословена от любящите думи на моята учителка.

С Божията помощ всеки от нас може да живее според казаното в Псалм 19:14: „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Теб, Господи, канара моя и избавителю мой“.

Молитва: Помагай ни, о, Боже, да произнасяме думи на доброта и милост. Направи ни чувствителни към хората, които имат нужда да чуят за Твоята любов от нашата уста. В името на Исус. Амин.

Мисъл за деня: „Тъгата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява“ (Притчи 12:25).

Рамона Фърст (Канада)

Да се молим за: УЧЕНИЦИТЕ, КОИТО ИЗПИТВАТ ЗАТРУДНЕНИЯ В УЧИЛИЩЕ.