Душевно прибежище

Прочит: Псалм 62:1-8

 

„Душата ми тихо уповава само на Бога…“

                                                      (Псалм 62:1)

 

Когато служех във флота, трябваше да нося привързана към гърба си тежка екипировка. Още чувствам лекотата, която изпитвах, когато я свалях – усещах се като перце.

В този живот носим два вида товар: физически и духовен. Физическият ни поваля, изсмуква нашата сила и прави телата ни по-слаби. Духовният товар – тревогите, страховете – се отразяват на ума и емоциите ни. Псалм 62:8 ни казва как да се отървем от духовното бреме и да намерим почивка за душите си.

Как обременената ни душа може да си почине? Като общуваме с Бога, доверяваме Му се и насочваме сърцата си към Него в молитва, ние намираме мир и свобода от страха и тревогата. Само така можем да оставим товара си и да продължим своя път – леки и с подновена сила.

Нека не забравяме: Бог вече знае какво тревожи сърцето ни, затова когато се молим, целта не е да Го информираме, а да оставим на Него всичките си грижи, защото няма нужда да се справяме с тях сами.

 

Молитва: Боже, нека откликнем на Твоя призив да намерим почивка за душите си при Теб. Напомняй ни, че Твоето присъствие е най-сигурното място, където можем да намерим почивка. Амин.

 

Мисъл за деня: Бог ни призовава да оставим на Него товара си.

Девона Алисън (Мичигън)

 

Да се молим за: ВОЕННИТЕ ВЕТЕРАНИ.

 

 

© 2014 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *