Прочит: Яков 2:14-18
„Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?“
(Яков 2:15-16)
Когато бях на двадесет и пет, реших да отида на екскурзия в Ирландия. В хотела се запознах с други млади хора и една вечер с двама от тях тръгнахме на разходка по една от улиците на Дъблин. На една пресечка към нас се приближиха мъж и жена в дрипави дрехи, които ни помолиха да им дадем пари, за да си купят храна. Макар че не всички от компанията бяха съгласни, им дадохме пет долара. Когато двойката си тръгна, едно от момчетата каза, че според него тези хора харчат парите за дрога и алкохол.
Той реши да ги проследи, за да се увери. Макар и неохотно, ние го последвахме. Двамата непознати ни отведоха до една доста шумна улица, където беше пълно със заведения. Точно когато нашият съмняващ се приятел щеше да извика: „Казах ли ви къде ще отидат!“, видяхме мъжа и жената да излизат от един хранителен магазин с два сандвича в ръцете си. Ние се спогледахме и разбрахме, че сандвичите не са най-големият дар в този ден. Ние бяхме получили един ценен урок – да не съдим прибързано.
Призовани сме да се уподобяваме на Исус, като постъпваме милостиво с хората, които се нуждаят от помощ.
Молитва: Исусе, помагай ни да приличаме на Теб, като се отнасяме милостиво към хората, вместо да ги съдим. Амин.
Мисъл за деня: Бог ни призовава да показваме милост, а не да съдим.
Уейд Грифит (Алабама)
Да се молим за: МЛАДИТЕ ХОРА, КОИТО СА НА ПЪТ.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар