Дворът се е смалил!

Прочит: 1 Коринтяни 2:4-13

 

„Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.“

(1 Кор. 13:11)

 

„Кога това място стана толкова малко?“ Дядо, с когото бяхме излезли на двора в неговата къща, се засмя на моя въпрос. Помня къде бяха преди време люлките, играчките, баскетболният кош. Когато бях дете, ми се струваше, че това е най-просторното място в Божието творение. Дори оградата ми изглеждаше по-голяма от дърветата.

Сега в двора имаше само една люлка и малък навес, където оставихме велосипедите си. Аз съм висок, колкото оградата, а за да стигна до най-отдалечения край на моравата, са ми достатъчни само петнадесет крачки. Всъщност, вече знаех отговора на своя въпрос: дворът си беше същият, аз бях пораснал.

Докато растем, перспективата ни се променя, а докато се учим да гледаме на света от Божията перспектива, големите проблеми постепенно се смаляват в нашите очи. Много неща в живота ни не се променят, но може да се промени погледът ни към тях. С Божията помощ можем да се стремим да постигнем ум Христов, за да гледаме на всичко през Христовия поглед.

 

Молитва: Любящи Боже, отваряй сърцата ни, за да се променяме, като растем в общението с Теб. Амин.

 

Мисъл за деня: Днес ще положа усилия да гледам на света от Божията перспектива.

Дариън Дикуърт (Мисисипи)

 

Да се молим за: РОДНИЯ СИ ГРАД.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *