Прочит: Яков 5:13-16
„И така, изповядайте един на друг греховете си…“
(Яков 5:16)
В една ранна неделна сутрин мой възрастен съсед позвъни на вратата. „Бързо вземи Библията – каза той. – Прочети Яков 5:16. Ето затова дойдох.“
Бях изумена! Този човек беше пенсиониран училищен директор и лидер в църквата. За хората той беше християнски пример и всяка седмица провеждаше молитвени събрания в дома си. Изслушах го и се помолих за него. Тази случка предизвика в мен дълбоко смирение.
Оттогава стихът от Яков, който е цитиран и днес, придоби по-различен смисъл за мен. Да изповядаш, означава да осъзнаеш своята слабост. Това означава да се доверим един на друг. Исус каза: „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28).
Осъзнаването на грешките носи свобода и мир, но само Исус може да ни даде уверението, утехата, силата, изцелението и прошката, от които истински се нуждаем.
Молитва: Господи Исусе, благодарим Ти, че осъзнаваш нашата слабост и поемаш товара ни. Давай ни сила, когато изслушваме и се молим за другите. Молим се, както Исус ни научи: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; давай ни всеки ден насъщния ни хляб; и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия” (Лука 11:2-4). Амин.
Мисъл за деня: Като изповядвам греховете си, аз отварям себе си за Божията прошка.
Мари Браам (Южна Африка)
Да се молим за: СВОИТЕ СЪСЕДИ.
Остави коментар