Един ценен час

Прочит: Исая 46:3-9

„… Аз ще ви държа…“
(Исая 46:4)

Един от най-ярките ми спомени от детството е как майка ми се усамотяваше в дневната точно в три часа, за да се моли в продължение на час. Това беше специално време за нея и ние знаехме, че не трябва да я прекъсваме, освен при спешен случай. Дори след като напуснах семейния дом, ако се обадех по телефона в този час, татко вдигаше и ми напомняше, че майка ми се моли.
Това, което тя правеше, показваше нейната любов и вяра в Бога. Мама прекарваше един час със своя най-добър приятел не само споделяйки какво я вълнува, но слушайки със сърцето си.
Оттогава минаха много години, сега тя е в старчески дом. Не е в състояние да се моли по същия начин, но съм сигурна, че общението ѝ с Бога е също толкова силно. Виждам в нея спокойствие и смирение, които със сигурност са плод на дългогодишния ѝ молитвен живот.
Майка ми е жив пример за Божието обещание, което ясно ни изявява пророк Исая. Аз съм уверена, че Господ никога няма да изостави нея и нас.

Молитва: О, Боже, помогни ни да не забравяме всеки ден да отделяме време с Тебе в молитва. Амин.

Мисъл за деня: Времето, прекарано с Бога в молитва, никога не е изгубено.
Андреа Уороник (Кънектикът)

Да се молим за: МАЙКИТЕ, ЖИВЕЕЩИ В СТАРЧЕСКИ ДОМОВЕ.

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *