Прочит: Филипяни 2:1-7
„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си.“
(Филипяни 2:3)
Очаквах с нетърпение лятната ваканция, предстоящите месеци обещаваха забавление и почивка. Бях готов да се насладя на всички приключения. Но мама имаше друг план. Без да ме пита, ме записа като помощник на едно ваканционно библейско училище за деца.
Първата ми реакция беше доста гневна. Чувствах, че летните ми планове са съсипани, поне за седмица. Известно време спорих с нея, но това нищо не промени.
Когато настъпи денят на заминаването, станах рано и без каквото и да е желание се запътих към църквата. Единствената мисъл, която изпълваше ума ми, беше, че можеше да поспя повече. Но скоро нагласата ми се промени. В момента, в който видях децата, разбрах, че имам важна цел. Когато ги чух да пеят за Божите чудеса и да се забавляват с подготвените от ръководителите дейности, осъзнах, че Бог ме е избрал, за да използвам дарбите си и да бъда част от техния път към вярата.
Думите на Павел от Филипяни 2:1-7 ми помогнаха да разбера, че ако действам егоистично, няма да помогна на своите ближни. Когато използвах уменията си, за да послужа на Бога, имах възможността да бъда пример за децата. Освен това не можех да си представя по-добър начин да прекарам една седмица от лятото.
Молитва: Боже, помогни ни да бъдем благодарни за многото Твои благословения и да помагаме и на други. Амин.
Мисъл за деня: Ще използвам това, което Бог ми е дал, за да служа на другите.
Матю Хеймс (Северна Каролина)
Да се молим за: ВЪЗМОЖНОСТИ ДА ПОМОГНЕМ НА НЯКОГО.
Остави коментар