Прочит: Римляни 12:17-21
„… ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.“
(Римляни 12:18)
В момента излежавам 15-годишна присъда. Преди известно време ме посетиха децата ми, които не бях виждал три години. Каква радост!
Забелязах, че 8-годишната ми дъщеря Ашли беше дистанцирана и гледаше тъжно. Когато се приближи към мен, тя сниши глас и ми каза: „Тате, трябва да ти кажа нещо. В училище едно момче постоянно ме притеснява. Искам да спре. Моля те, ела и говори с него“. Почувствах се безпомощен. Как можех да помогна на детето си?
Аз си припомних това, което бях научил от испанското издание на „Духовна манна“. Помолих Бог да ми помогне да бъда полезен на дъщеря си. Прегърнах я и казах: „Не мога да дойда и да говоря с учителите и съучениците ти, но ето какво можем да направим. Нека се помолим заедно и да поискаме Бога да разреши ситуацията“. Затворихме очи и се помолихме.
След три месеца децата ми дойдоха на посещение отново. Попитах дъщеря си за проблемите в училище. Тя се усмихна и ми каза: „Помниш ли как се помолихме? Всичко се оправи. С онова момче сега сме най-добри приятели!“.
Молитва: Господи Исусе, нека Твоето слово бъде на първо място в сърцата и умовете ни, когато преминаваме през трудности. Амин.
Мисъл за деня: Бог може да ми помогне дори в най-трудните моменти.
Да се молим за: ДЕЦА, КОИТО ИМАТ РОДИТЕЛ В ЗАТВОРА.
Иверсон Емануел Мартинес (Хондурас)
Остави коментар