Една прегръдка

Прочит: Псалм 103:13-18

„И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“
(1 Коринт. 13:13)

Когато бях на 14 години, баща ми претърпя инцидент и получи сериозна мозъчна травма. Няколко дни едва ходеше, защото имаше силни болки. Възстановяването отне 10 години. Това беше много труден период за семейството ни. Животът на всеки от нас се промени.
Една вечер, когато бях на 16 години, татко седеше в стаята си сам. Почувствах, че Бог ме подтиква да изразя любовта си към него. Влязох в стаята, прегърнах го и му казах, че го обичам. Стояхме така няколко минути, а той плачеше. В онзи момент не осъзнавах какво съм направил за него. Не знаех през каква болка и депресия преминава, колко безполезен се чувства и че в главата му се въртят мисли за самоубийство. До днес баща ми помни тази прегръдка и ми благодари за нея.
През годините сме споделяли с много хора за този случай. Никога няма да разберем цялата сила на една прегръдка. Бог ми показа, че дори малкият жест на любов може да промени живота на някого.

Молитва: Небесни Татко, благодарим Ти, че ни обичаш като Свои деца. Води ни, за да проявяваме любов към тези, които се нуждаят от нея. Амин.

Мисъл за деня: Какъв знак на любов ме подтиква Бог да покажа днес?
Дейвид Смит (САЩ)

Да се молим за: СЕМЕЙСТВАТА, КОИТО СА ИЗГУБИЛИ ЧОВЕКА, КОЙТО СЕ Е ГРИЖЕЛ ЗА ДОХОДИТЕ.

© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org

Остави коментар

Live Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *