Прочит: Лука 22:24-30
„А по-големият между вас нека ви бъде служител. А който възвисява себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиси.“
(Матей 23:11-12)
Когато влязох в хотела си подгизнал от дъжда, срещнах две служителки. Едната ме спря и ми посочи развързаната ми обувка. Благодарих, но не се наведох да я завържа. Бях съвсем близо до стаята си. Тя обаче ме спря отново и се наведе да я завърже.
Конференцията, заради която бях настанен в този хотел, предложи прекрасни говорители и невероятна музика, но най-големия урок ми преподаде тази служителка.
Исус се опитваше да обясни на учениците Си, че тези, които искат да стигнат до Божието царство, трябва да показват любов и да посрещат нуждите на другите. Онази жена видя, че някой има нужда от помощ, което означава, че се интересуваше не само от себе си. Тогава без никакво притеснение се опита да помогне, макар че ѝ бях непознат. Случката в хотела ме провокира да стана по-внимателен, по-смирен и по-склонен да се погрижа за другите.
Молитва: Господи, помогни ни да се отзоваваме на нуждите на хората и да приемаме доброто, което получаваме от роднини, приятели или непознати. Амин.
Мисъл за деня: Ако искам да показвам Божията любов, трябва да бъда служител.
Джон Карни (Тенеси, САЩ)
Да се молим за: ПЕРСОНАЛА В ХОТЕЛИТЕ.
Остави коментар