Прочит: Матей 15:29-39
„Не забравяйте гостоприемството; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.“
(Евреи 13:2)
По пътя към работа виждах един бездомник в инвалидна количка, но винаги го подминавах. Можех да го поздравя, но не можех да се пречупя и да го питам как се чувства. Дори не бях сигурна, че е инвалид и не използва количката, за да проси.
Една студена дъждовна вечер синът ми Чад, който е тийнейджър, излизаше и ме помоли да му приготвя горещ шоколад. Искаше да вземе и едно допълнително одеяло. Аз се съгласих, той го извади от килера, взе шоколада, благодари ми и тръгна към вратата.
На следващия ден тръгнах на работа. На ъгъла отново видях бездомника, но този път той беше завит – с нашето одеяло. На земята да него вятърът търкаляше чашката от горещия шоколад. Помислих си – готова съм да направя всичко за своите деца, а пренебрегнах това Божие дете.
Реших да занеса на човека обяд, но когато отидох, него го нямаше. Пропуснах възможността да проявя милост, за разлика от сина си.
Молитва: Боже, изпълвай ни със състрадание, за да помагаме на хората в нужда. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще гледам на непознатите, които срещам, като на Божи деца.
Вики Ийстърли (Кентъки)
Да се молим за: БЕЗДОМНИТЕ ИНВАЛИДИ.
Остави коментар