Прочит: Филипяни 4:4-9
„Ще Те славословя, Господи, с цялото си сърце, ще разкажа всичките Твои чудесни дела.“
(Псалм 9:1)
Отново не можах да спя. Непреборените страхове и тревогата ме дебнеха в тишината на нощта. Молитвата още повече насочваше вниманието ми към проблемите и ме караше да се питам дали Бог наистина се интересува от мен. Завих се, затворих очи и започнах да си припомням хубавите неща, които ми се бяха случили през деня. Така започнаха да се появяват лъчи на надежда: писмо, телефонно обаждане, разговор с приятел. Постепенно ме изпълни мир. Все още будна, започнах да си изброявам нещата, които бях успяла да свърша, дори дребните: измитите съдове, проверената поща. Притеснението отстъпи място на задоволството. После си припомних успокояващи библейски стихове и молитви. Накрая заспах, спокойна, че Бог наистина се интересува от мен и не спира да действа в живота ми.
Това не винаги лекува безсънието, но ако се превърне в навик, помага. Когато съм будна в два през нощта, хапвам банан, пия вода и преминавам през тези три стъпки. Невероятно е колко по-спокойни започват да стават нощите. Припомнянето на хубавите неща ме прави благодарна и ми носи мир.
Молитва: Боже, нека Твоята любов отнема тревогата ни и ни дава спокоен сън. Амин.
Мисъл за деня: Божията любов отнема страха.
Джени Стоукър (Аризона, САЩ)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СТРАДАТ ОТ БЕЗСЪНИЕ.
Остави коментар