Прочит: Псалм 104:24-34
„Непрестанно се молете.“
(1 Солунци 5:17)
Когато бях нов във вярата, разбирах 1 Солунци 5:17 буквално: във всеки един момент трябва да говорим с Бога. Притесняваше ме мисълта да се моля в продължение на 24 часа, седем дена в седмицата. Възприемах молитвата като нещо илюзорно, защото не осъзнавах нуждата да бъда в общение с Бога. Разбирах я като някакъв монолог. Аз трябваше да говоря, а Бог да слуша, без да участва. Четях и разговарях с различни хора за молитвата и сякаш започвах да гледам на нея по различен начин, но никаква промяна не се проявяваше в молитвения ми живот.
Тогава тръгнах сам на деветдневно пътуване по блатата на Флорида. Една вечер се загледах в отражението на красивия залез върху водната повърхност. Беше третият ден от моето пътешествие и през това време не бях срещнал друго човешко същество наоколо. Чух собствения си възглас: „Еха!“. Това беше най-кратката ми и вероятно най-искрена молитва.
Сега зная, че можем да възхваляваме Бога не само с думи, но с дълбоката си благодарност за красотата на растенията, на пейзажа около нас, за хората, които ни заобикалят, за музиката, която Творецът ни е подарил: за цялото творение.
Молитва: Боже, дай ми благодарно сърце. Амин.
Мисъл за деня: Дълбоката благодарност към Бога също е молитва.
Бил Рой (Флорида)
Да се молим за: ТЕЗИ, НА КОИТО ИМ Е ТРУДНО ДА СЕ МОЛЯТ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар