Прочит: Матей 11:28-30
„Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“
(Матей 11:28)
„Джонатан, качвай се за обяд!“ – извиках аз четиригодишния си внук. „Добре, бабо“ – отвърна той, но не дойде. Повиках го втори път, после трети, но всеки път получавах отговор, без да виждам резултат. Накрая слязох долу, хванах го за ръка и го поведох към кухнята на втория етаж. „Когато баба те вика, не е достатъчно да чуеш, а да дойдеш“ – заявих аз.
Тогава осъзнах, че трябва да отправя този съвет към себе си. По същото време трябваше да преместя възрастната си майка отново вкъщи след престой в болница и бях изпълнена с притеснения. Как щеше да свикне отново с условията в нейната къща, какво щях да правя, ако не се справя сама? Разговорът с моя внук ми напомни, че не е достатъчно да знам, че Бог иска да ми помогне в моите грижи, а трябва да Му ги възложа с доверие в молитва. Трябваше да се моля за своята майка и да се надявам Бог да ми дава мъдрост.
Това се отнася до всички проблеми, с които се сблъскваме. Можем да възложим на Бога всяка своя тревога и да Го помолим да ни покаже изходен път. Можем да се успокоим и да бъдем уверени, че Той ще няма да ни остави.
Молитва: Господи, идваме при Теб с всички свои проблеми. Помогни ни да ги възложим на Теб и да се доверим, че ще ни водиш към тяхното разрешаване. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме вика при Себе Си. Как ще отвърна на Неговия призив?
Дженива Коб (Орегон)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ИМАТ ВНУЦИ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар