Прочит: Лука 2:1-20
„И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.“
(Лука 2:20)
По време на всеки адвентен период се моля историята за раждането на Исус да ми помогне да опозная Бога по-добре. Тази година евангелското повествование ме впечатли с разнообразието от емоции, което съдържа: изненада („А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам?“ (Лука 1:34); отхвърляне („и роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата“ (Лука 2:7); радост („Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост“ (Лука 2:10); несигурност („А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си“ (Лука 2:19).
Всички тези емоции са насочени към Емануил, Бог с нас. Исус Христос живя на земята като един от нас и позна човешките чувства, като над всичко постави любовта, дарявайки ни прошка и спасение. Христос стана човек и преживя човешките емоции, за да можем ние истински да познаем Божията любов.
Молитва: Исусе, Емануил, благодарим Ти, че дойде и живя на света. Благодарим Ти, че живееш с нас сега и ще живееш завинаги. Амин.
Мисъл за деня: Исус е „Бог с нас“ – не само на Рождество, но завинаги.
Лин Даниълс (Масачузетс)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО ОЧАКВАТ РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕ.
Остави коментар