Прочит: 2 Тимот. 4:1-8
„Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих.“
(2 Тимот. 4:7)
Синът ми много обича да тича. След лекции тича с часове по широкия терен около нашата къща в провинцията, където има асфалтов път, пясък и пасища.
Миналата година неговият университетски отбор по бягане замина на шампионат в Калифорния, където щяха да участват отбори от целия щат. Докато чаках близо до финиша, видях, че първият, който прекоси линията, имаше голяма преднина пред останалите. По-късно дойдоха останалите – на групи по двама или трима. Синът ми беше съвсем накрая. Полагаше огромни усилия да стигне до финала.
Когато видях последните в състезанието, разбрах, че сме склонни да подценяваме тези, които финишират накрая. Според мястото, на което някой се е класирал, съдим за неговата отдаденост, а не за постоянството и упоритостта му да стигне до финала. Днешният прочит ни казва, че е важно да завършиш пътя на вярата, а не да си стигнал пръв. Бог се радва, когато пресечем финалната линия.
Молитва: Милостиви Боже, благодарим Ти за силата, с която устояваме, когато пътят пред нас е труден. Гледаме към Теб, за да намерим сили да продължим. Амин.
Мисъл за деня: За Бог е важно да пресека финалната линия, а не да се класирам на първо място.
Сара Лънсфорд (Калифорния, САЩ)
Да се молим за: БЕГАЧИТЕ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар