Прочит: Римляни 15:1-7
„Затова, приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава.“
(Римляни 15:7)
Докато с мъжа ми пътувахме през гората към къмпинга, разглеждах дърветата. По едно от тях имаше счупени клони, друго беше прекършено на върха, имаше и такива с причудливи форми. Всъщност всяко дърво беше белязано от някакво несъвършенство, но всички заедно образуваха зелена гора, пълна с живот. Дърветата осигуряваха сянка за цветята и дом за някои животни – от пеперуди до елени. Ние също можехме да се възползваме от тази природна красота, за да си починем. Дори умрелите дървета имат своя роля в гората – те се превръщат в тор, която подхранва младите растения.
Гората ми напомни за църквата. Всички ние имаме рани и несъвършенства. Правим грешки. Но заедно можем да сътворим нещо красиво. Можем да носим прошка на съкрушените и сила – на изкушаваните, можем да привдигаме падналите, за да правят и те същото за нас. Вместо да осъждаме тези, които правят грешки, можем да ги изслушваме и да им подаваме ръка. Заедно можем да станем общество от вярващи, което служи на Бога и помага на тези, които се нуждаят от подкрепа.
Молитва: Боже, помагай ни да приемаме хората и да ги обичаме, както Ти ги обичаш, въпреки техните и своите собствени несъвършенства. Амин.
Мисъл за деня: Колкото и да сме несъвършени, Бог съгражда Своята църква именно с нас.
Сюзан Маас (Орегон)
Да се молим за: СВОЯТА ЦЪРКВА.
Остави коментар