Прочит: 1 Йоан 4:7-12
„Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг…“
(1 Йоан 1:7)
Макар оттогава да са минали повече от 50 години, има един спомен от младежки лагер, който никога няма да се изличи от ума ми. Забравил съм някои подробности – какви песни сме пели и кой точно е присъствал, но помня ясно обстановката и особено една от вечерите.
Намирахме се в красив архипелаг в Швеция и няколко човека бяхме седнали на голяма скала, издадена над водата. Беше хладна лятна вечер след изморителен ден. Наблизо догаряше лагерният огън. Без да каже нищо, един от ръководителите извади дърво от огъня и скоро всички видяхме, че то изгасна. След малко някой каза: „Нуждаем се един от друг, за да горим ярко“. Когато върнахме дървото в огъня, то отново се разгоря с пълна сила.
Това беше посланието на онова лято – най-важното в моите младежки години. Вярата ни е като огъня – гори силно, когато сме свързани в любов с хората и с Бога. Той ни е направил една общност, за да споделяме вниманието, любовта и енергията си.
Молитва: Боже, помогни любовта на всекиго от нас да гори силно за другите. Амин.
Мисъл за деня: Вярата ми гори по-силно, когато съм в единение с Бога и със своите братя и сестри.
Томас Бострьом (Швеция)
Да се молим за: МЛАДЕЖИТЕ, КОИТО СА НА ЛАГЕР.
Остави коментар