Прочит: 1 Царе 16:1-13
„Но Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил. Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.“
(1 Царе 16:7)
Вероятно не можеше да има по-голям контраст от този между проповедта, която чухме на сутрешното богослужение, и предаването, което гледахме с дъщерите ми следобяд по телевизията.
Сутринта чухме колко впечатлен е бил пророк Самуил от външния вид на Есеевите синове. Бог обаче бе видял качества, които не се виждаха само с човешките очи. Той бе избрал най-малкия син – Давид, за бъдещ цар. Макар Давид да е описан като „красив наглед“ (ст. 12), Господ търсеше най-вече някой „според сърцето Си“ (1 Царе 13:14).
Предаването по телевизията ни представи нещо съвсем различно. Млада жена получава различни съвети от специалисти: дизайнери, гримьори и стилисти. Те я променят и в края на предаването тя е неузнаваема.
Разбира се, няма нищо лошо в това да се грижиш за външния си вид. Например, прабабата на Давид – Рут, полагаше грижа за себе си. Тя се приготви специално за срещата с бъдещия си съпруг Вооз. Но това, което го впечатли най-много, не беше външният й вид, а благородният й характер (Рут 3:3-11).
Примерът на Давид и неговото семейство ни дава повод да се замислим кое ни прави ценни в очите на Бога.
Молитва: Господи, помогни ни да гледаме на себе си и на хората така, както Ти гледаш на нас. Молим се в името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Искам сърцето ми да отразява Божията любов.
Мери ван Рийнън (Холандия)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ПРИТЕСНЯВАТ ЗАРАДИ ВЪНШНИЯ СИ ВИД.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар