Прочит: Откровение 21:1-5
„… защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ обаче ще ме прибере.“
(Псалм 27:10)
Когато майка ми беше диагностицирана с рак в последен стадий, й дадоха едва няколко седмици живот. Тази новина беше шокираща. Само за миг се почувствах толкова самотна и тъжна! Нямах представа какво ще се случи с мен след нейната смърт. Празнотата щеше да бъде безкрайна. Тогава си спомних Псалм 27:10. Утеши ме Божието обещание да бъде с мен винаги.
Цели осемнадесет месеца мама се бореше с болестта и през цялото това време Бог ме привдигаше с тези думи от Псалм 27. Имах силите да й помагам. Когато тя пое последния си дъх, помолих Господ просто да остане с мен. Той ми даде сила и мъдрост, за да премина през огромната скръб. Бог винаги остана верен, любящ Баща.
Сега, месеци след смъртта на мама, не спирам да чувствам скръбта от загубата, но благодаря на Бога, че отне мъките й и я прибра при Себе Си. Чувствам мир и сигурност, че и мама, и аз сме в Неговите любящи обятия.
Молитва: Любящи Боже, когато преживяваме загуба, помагай ни да не забравяме, че Ти оставаш с нас, за да ни подкрепяш и привдигаш. Амин.
Мисъл за деня: Бог може да обърне скръбта ни в радост.
Джорджина Хенс (Мексико)
Да се молим за: ХОРАТА, БОЛНИ ОТ РАК, И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА.
Остави коментар