Прочит: Матей 7:1-12
„Дойде ли гордост, идва и срам. А мъдростта е със смирените.“
(Притчи 11:2)
Работата ми изискваше да представям сложни компютърни отчети на техническия отдел на фирмата. Един ден от програмния отдел ми казаха да спра с отчетите, за да се заема с няколко софтуерни теста. Макар че това доста щеше да натовари графика ми, го направих. Но цялата работа се забави, защото програмистите променяха софтуера постоянно и тестовете трябваше да продължат по-дълго.
Търпението ми вече се изчерпваше и ставах все по-изнервен. Чувствах, че пропиляваме време и ресурси. Вместо да попитам дали тестовете не могат да се отложат за известно време, аз подцених работата на програмистите. Разкритикувах ги, мислейки, че изглеждам важен, а по-късно осъзнах, че съм изглеждал като глупак. Ядосан, горд и готов да съдя, бях забравил „златното правило“: „всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“ (Матей 7:12). Всъщност гордостта ме правеше несправедлив. Сега ми се иска да не бях се държал по този начин.
Да критикуваме другите, докато оставаме слепи за собствените си грешки, е проява на лицемерие. Исус ни учи: „Не съдете и няма да бъдете съдени“ (Лука 6:37). Дълго размишлявах върху Божието слово и сега знам, че Бог е милостив към мен, затова аз също трябва да бъде милостив към хората.
Молитва: Боже, благодарим Ти за безкрайната Ти милост. Помагай ни да останем в пътя на смирението и любовта. Амин.
Мисъл за деня: Бог не използва моите грешки срещу мен.
Лес Бризбойс (Аризона)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО ИСКА ДА СЕ НАУЧИ НА ТЪРПЕНИЕ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар