Прочит: Псалм 42:5-8
„Така и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения…“
(Псалм 65:8)
Когато сутрин светна плевнята и събера кравите, за да ги издоя, няколко врабчета подхващат тих разговор. Напомнят ми за хористите, които се събират преди богослужение, за да репетират.
В толкова ранен час не съм в настроение. Обичам да се грижа за животните, но се чувствам самотен. Заради тъмнината и многото неща, които ме чакат през деня, чувствам тежест и започвам да се самосъжалявам. Иска ми се слънцето да изгрее. Тогава се замислям за чуруликането на врабчетата. Около два часа преди изгрев гласовете им стават все по-уверени, докато във въздуха се разнесе тиха и мелодична песен, отправена към небето. Това ми носи радост. Понякога дори започвам да им пригласям, колкото мога. Друг път просто слушам. Студеният простор сякаш омеква и в мен се пробужда радост и надежда. Тъмнината скоро ще се стопи.
Когато се почувстваме самотни или раните от живота се обадят, когато копнеем светлината да прониже мрака, можем да се вслушаме в песента на птиците. Те се издигат в утринната тъма и са предвестници на изгрева, който скоро ще настъпи.
Молитва: Боже, благодарим Ти, че любовта Ти винаги е насочена към нас и че Твоята песен е с нас дори в мрака. Амин.
Мисъл за деня: Дори в мрачната нощ Божите химни са с мен и изпълват сърцето ми с радост.
Рон Силфлоу (Айдахо)
Да се молим за: МЛЕКОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ.
Остави коментар