Прочит: Лука 22:14-20
„И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си.“
(Лука 22:17)
Бях на петнадесет години. Както обикновено, седях до татко в църквата. Но този път се чувствах много нищожна. Пасторът ни покани да излезем, за да участваме в Причастието, но аз усещах, че не съм достатъчно добра, за да се включа в тайнството.
Винаги съм ходила на църква и съм посещавала неделното училище. Още на дванадесет години бях приета официално в църквата и не пропусках богослужение заедно с моите родители. Но все ме мъчеше усещането, че не правя достатъчно за Бога всеки ден. Не се чувствах достойна да приема от хляба и виното. Реших този път да си остана на мястото. Но когато татко тръгна, се обърна към мен и ме попита: „Идваш ли?“. Аз го последвах и коленичиш до него. Когато служителят приближи, чух в себе си един нежен глас: „Това е за хора като теб“. Мир изпълни сърцето ми и аз приех хляба.
От онзи ден нататък не съм се чувствала недостойна да участвам в Причастието. Каква милост!
Молитва: Помогни ни да осъзнаем, Боже, че кръвта на Исус се проля за всеки от нас, за да ни прости греховете и да ни спаси. Амин.
Мисъл за деня: Божията любов към нас е безусловна. Можем да отидем при Бога такива, каквито сме.
Дороти О’Нийл (Австралия)
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО ОТСЛУЖВАТ ПРИЧАСТИЕ.
Остави коментар