Прочит: Римляни 12:9-21
„… какво иска Господ от теб: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“
(Михей 6:8)
Един ден, докато се занимавах със сложно за приготвяне ястие, въздъхнах и си казах на глас: „С какво ли ще ме запомнят, когато си отида от този свят – с готвенето или с чистенето?“. Съпругът ми се пошегува, че един ден на надгробната ми плоча може да се напише: „Тя правеше хубав хляб“.
Шегата обаче ме накара сериозно да се замисля за това, което оставям след себе си. В западната култура фирми, църкви, семейства и отделни хора обичат да приемат нещо като свое посвещение. Полезно е да се замислим какво искаме да кажат за нас след смъртта ни. Така ще се стараем да живеем според своето посвещение.
Аз знам, че най-добрите думи, според които мога да живея, са казаните в днешния библейски стих. Дори ги нося в дамската си чанта. Те са полезно ръководство за всеки ден. Казват ми как да се отнасям с другите. Всички ние, които сме ученици на Христос, можем да приемем като свое посвещение казаното в Михей.
Молитва: Отче, молим Те хората да виждат Христос в начина, по който живеем, и да достигнат до познаване на Твоята милост и любов чрез нас и за Твоя слава. Амин.
Мисъл за деня: Какво християнско наследство искам да оставя след себе си?
Уилма Роуз Верних (Тенеси, САЩ)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ СЪМНЯВАТ В РЕЗУЛТАТА ОТ УСИЛИЯТА, КОИТО ПОЛАГАТ.
Остави коментар