Прочит: 2 Коринтяни 2:14-17
„Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.“
(2 Коринтяни 2:14)
Разходките в северната част на Юта ми откриват Божието величие. Погледът ми е прикован от снежната красота на планинските възвишения и слънчевия блясък, отразен по водната повърхност на Голямото солено езеро. Слухът ми се изпълва с блеенето на кравите и крясъците на свраките. Освежена от бриза, не мога да не прославя Създателя на цялата тази красота.
Част от природата по любимия ми маршрут са убежищата на скунксовете. Миризмата там е толкова силна, че след като минах покрай тях преди известно време, няколко дни я носех със себе си.
Апостол Павел ни казва, че ние сме „Христово благоухание“ и че чрез нас Бог изявява благоуханието на познанието за Него. Миризмата на скунксовете ми напомни, че понякога хората виждат в мен не Христово благоухание, а зловоние – гняв, горчивина, липса на контрол. С поведението си карам ли хората да отвърнат глава от християнството? Не това е моето желание! Но ако прекарвам повече време в търсене на Божието присъствие в молитва и в Неговото слово, ставам наистина Божие благоухание, чрез което хората да се докосват до Христовата любов, милост и истина.
Молитва: Исусе, благодарим Ти, че ни променяш и ни даваш всичко необходимо, за да носим в този свят уханието на живота и любовта. Амин.
Мисъл за деня: Всеки ден ще се опитвам да бъда Христово благоухание в този свят.
Андреа Нелсън (Юта)
Да се молим за: АЛПИНИСТИТЕ.
Остави коментар