Прочит: Галатяни 6:1-9
„Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.“
(Римляни 8:25)
Когато бях тийнейджърка, всяка неделна сутрин събуждах сестра си и питах: „Искаш ли да дойдеш с мен на църква?“. Тя винаги отговаряше „Не“, но един ден каза „Да“. Тогава започнах да я питам: „Ще дойдеш ли с мен на мисионерско пътуване?“. Случи се същото – тя отказваше дълго време, но един ден се съгласи. Докато бяхме в Хаити, наставникът ми, който знаеше колко много исках сестра ми да бъде част от църквата, ме прегърна и ми каза: „Ти успя“.
Всъщност, аз нищо не бях направила. Бог го направи. Всяка неделя, когато канех сестра си на богослужение, Бог е бил една седмица по-близо до приемането на още един човек в Своето царство и се е усмихвал. Когато наставникът ми каза онези думи, аз осъзнах, че и Бог ми благодари за търпението и доверието в Неговия план. Всяко следващо „не“ за мен е било още едно „не“ по-малко за Бога. Просто трябваше да изчакам.
Не винаги получаваме веднага отговор от Бога, но сме длъжни да Му служим и да изпълняваме волята Му дори когато не виждаме ясно Неговия план. Той има отговор, ние трябва да изчакаме търпеливо.
Молитва: Боже, давай ни издръжливост, за да изпълняваме Твоята воля и търпение, за да изчакаме Твоето време. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще се доверя на Божието време.
Рейчъл Търнър (Тексас, САЩ)
Да се молим за: НАРОДА НА ХАИТИ.
Остави коментар