Прочит: Матей 18:23-35
„И хвърляха камъни върху Стефан (…) И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях…“
(Деяния 7:59-60)
През цялото си детство таях гняв и болка. На 30 години бракът ми се разпадна. В това време на отчаяние открих Божието слово. Повярвах, че благодарение на Христос греховете ми са простени. Какво облекчение! Каква радост! Но аз не можех да простя. Прочетох притчата за немилостивия служител няколко пъти, но не спирах да мисля колко са ме наранявали. Много от тези наранявания са нищожни в сравнение с неща, които други християни са ми споделяли, че са простили. Въпреки това сърцето ми не можеше да се освободи от горчивината.
Тогава прочетох книгата Деяния на апостолите. Бях поразена от молитвата на Стефан, когото убиват с камъни. Той не молеше за сили да прости на нападателите си, не сравняваше болката си с тази на Христос на кръста, нито искаше да прости като Исус. Вместо това нарече делото на убийците грях и се помоли да не им се зачита.
Вземайки пример от този разказ, аз започнах да се моля причините за горчивината ми да не се зачитат като грях на тези, които ме бяха наранили. Аз назовавах греха, но не го оценявах. Молех се когато тези хора се явят пред Бога, Той да не зачита лошите постъпки, с които са ме оскърбили. Представях си техния живот без тези лоши постъпки. Така малко по малко горчивината си отиде и сърцето ми се изпълни с мир.
Молитва: Боже, Който всичко прощаваш, освободи ни от вината и горчивината, за да намерим мира на Твоята благодат. Амин.
Мисъл за деня: Божията благодат може да изчисти всеки грях.
Линда Айзъкс (Ню Йорк)
Да се молим за: НЯКОЙ, НА КОГОТО НЕ МОГА ДА ПРОСТЯ.
Остави коментар