Прочит: Колосяни 3:20-24
„Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като на човеци.“
(Колосяни 3:23)
Стефани, която водеше нашите младежки събирания, ме помоли да я придружа на едно мисионерско пътуване с младите хора от църквата. Имах куп причини да смятам, че не съм подходяща за това, и отговорих неохотно: „Ще се помоля и ще реша“. Стефани изглеждаше напълно уверена, че ще тръгна с тях. Аз обаче не бях.
Преподавам на малки деца и не знаех дали мога да се справя със служение в друга възрастова група. Там щяхме да поправяме къщи, да садим градини, а това също не умеех добре. Освен всичко друго, трябваше да шофирам на място, което ми бе непознато. Все пак, когато се помолих, почувствах някакъв мир. Реших да пътувам с младежите.
Пътуването се превърна в една от най-ценните и прекрасни седмици през тази година. Повечето неща, от които се страхувах, изобщо не се случиха. Научих, че ако искаме да служим, Бог ще ни покаже място и начин. Той добре знае какво ни е нужно, за да се справим: желание и вяра.
Молитва: Господи, помагай ни да бъдем верни Твои служители където и да ни изпратиш да служим. Амин.
Мисъл за деня: Как мога да помогна на някого днес?
Лин Даниълс (Масачузетс)
Да се молим за: МИСИОНЕРИТЕ ДОБРОВОЛЦИ.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар