Прочит: Псалм 139:1-6
„Защото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата.“
(Псалм 139:4)
Като се замисля, един от любимите ми псалми – 139-ти – може да звучи плашещо. В него Давид казва, че Бог вижда всичко и навсякъде. Той ни вижда, когато ставаме сутрин, когато влизаме и ли излизаме. Давид заявява: „ преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата“. Бог знае всичко, което мисля, и всичко, което ще кажа! Не е ли това прекрасно и плашещо!
Макар че Господ знае всички мои думи, понякога аз трудно намирам подходящите, с които да се обърна към Него. Понякога съм казвал това, което съм мислел, че трябва да кажа или че Той иска да чуе, а не това, което наистина чувствам. Трябвало е да Му кажа, че съм благодарен, когато всъщност съм бил ядосан, или че имам мир, докато сърцето ми се е бунтувало.
Като се замисля, осъзнавам, че често не казвам на Бога нещо, защото ми се струва прекалено егоистично. Но Библията ни учи, че нашият Отец обича да слуша какво ни вълнува. Затова съм решил да бъда искрен и да казвам думите, които чувствам, че трябва да кажа: „Господи, уморен съм и скоро ще остана без сили“; „Исусе, нервен съм, не мога да се успокоя. Дай ми мир“. С Бога можем да споделим всичко.
Молитва: Господи, помогни ни да не се страхуваме и искрено да Ти споделяме какво чувстваме. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще бъда искрен в своите молитви.
Адам Уебър (Южна Дакота)
Да се молим: ДА БЪДЕМ ИСКРЕНИ С БОГА.
Остави коментар