Прочит: Филипяни 4:4-9
„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“
(Филипяни 4:6)
Последните две години работих в един християнски лагер. Първата година вярата ми ставаше по-силна и се радвах да нося светлината на Христос. Мислех, че и следващата ще бъде същото, но се случи точно обратното – наложи се да търпя лошото поведение на някои от лагерниците. Беше трудно да нося светлина, когато към мен се отправят обидни думи и намеци, че не съм достатъчно добра. Питах се защо ме мразят, в какво съм сбъркала. За радост, имах приятел, който се молеше за мен и благодарение на когото разбрах, че обидните коментари не отговарят на реалността. Той ми напомни, че съм това, което съм, в Христос.
Тогава прочетох Филипяни 4:6. Започнах да възлагам всичките си тревоги на Бога и исках Той да отнеме товара ми и да ми даде мир. Обидите продължиха, но знаех, че те не отговарят на това, което съм в очите на Христос. Приятелят ми беше неотлъчно до мен. Доверих се напълно на Бога, Който ме преведе през всичко това и ми помогна да стана по-зряла. Сега знам каква любов и мир дарява Той.
Молитва: Благодарим Ти, Боже, че ни помагаш да се учим от трудностите. Давай ни Своя мир и радост, когато преминаваме през изпитания. Амин.
Мисъл за деня: Когато сме отчаяни, Бог ни привдига.
Кейт Райзенауър (Южна Дакота, САЩ)
Да се молим за: ЛАГЕРНИЦИТЕ И ТЕХНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар