Прочит: Йов 2:11-13
„… много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.“
(Йоан 11:19)
Никога няма да забравя какво направиха за мен петима мои приятели, когато жена ми почина. Лиза си отиде завинаги в съня си една неделна февруарска сутрин, след 18-годишна битка с множествената склероза. Смъртта ѝ беше неочаквана. Няколко дни планирахме погребални мероприятия, които трябваше да се проведат на четири различни места, на разстояние от 240 мили в Източен Тексас. Филиз и Кийт седнаха и разговаряха с мен вечерта преди погребението. Глен дойде и остана с мен на събирането, което беше организирано след това. На следващия ден Боб ни чакаше на гробищата, където имаше служба. Накрая, в неделя следобяд, Стив дойде на възпоменателната служба в нашата църква.
Когато четем последните глави на книгата Йов, лесно забравяме началото – как приятелите на Йов отидоха при него и плакаха с него седем дни и седем нощи, без да му кажат дума. Думите не могат да изразят отношението на моите приятели, които бяха до мен в най-тежката седмица от живота ми. Всеки от тях беше съгласен да шофира повече от 200 мили, за да прекара час-два с мен, защото думите нямаше да могат да изразят това, което чувстват.
По същия начин Бог ни обича много повече, отколкото можем да изразим с думи. Затова дойде като един от нас, за да ни го покаже.
Молитва: Любящи Боже, благодарим Ти за присъствието, което можем да споделяме, както и че ни даваш сила да получаваме и да даваме. Амин.
Мисъл за деня: За кого мога да бъда Божията помощ днес?
Майкъл Фрейли (Тексас)
Да се молим за: ВЕРНИТЕ ПРИЯТЕЛИ.
Остави коментар