Прочит: 3 Царе 19:1-9
„Защото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата.“
(Псалм 139:4)
Бях на гости в дома на моята приятелка, изпълнена с тревога заради проблеми на работното място. Приятелката ми беше на работа, но децата и майка ѝ ме утешаваха. Те са прекрасни. Опитаха се да ме успокоят и дори ми подариха рисунки, изработени от тях сувенири и любими мои християнски книги. С чаша чай в ръка аз и майката на моята приятелка четяхме от Словото и се молехме.
Това време на утеха ми напомни как Илия избяга от Езавел и как му се яви ангел, който му каза, че Бог има грижа за него. В Псалм 46 се казва, че Господ е наша сила и прибежище. Той се интересува дори от дребните неща в живота ни.
В онзи ден аз си тръгнах от дома на моите приятели с подновена радост в сърцето. Кризата на работното ми място не беше разрешена, но аз бях получила уверение, че ще има изходен път.
Молитва: О, Господи, благодарим Ти за Твоята вечна любов. Когато буря надвисва над живота ни, напомняй ни да се обръщаме към Тебе с увереност, че ще чуеш гласа ни. Амин.
Мисъл за деня: Когато тревогата изпълва сърцето ни, Бог ни дава мир.
Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СА БЕЗРАБОТНИ.
Анита Елиът (Индия)
Остави коментар