Прочит: 2 Коринтяни 4:15-18
„Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.“
(2 Коринтяни 4:16)
Моята свекърва не беше говорила в продължение на няколко месеца, или поне не разбираемо. Болестта на Алцхаймер постепенно разяждаше ума и тялото ѝ. Често се питахме какво чувства, какво става дълбоко в нейната душа.
Една вечер със съпруга ми седнахме до нея, за да я нахраним. Аз тихо запях: „Исус ме обича – зная това“. Изведнъж погледът ѝ светна и тя поклати глава. „Да, така е“ – каза тя съвсем ясно, както говореше, преди да се разболее.
Този проблясък беше мигновен, но достатъчен. Моята свекърва не можеше да се храни сама, не можеше да говори, дори не знаеше кои сме, но любовта на Исус продължаваше да я подкрепя и да успокоява нейната душа. Нищо, дори болест като тази, „не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:39).
Молитва: Боже, помагай ни да виждаме Твоята любов дори в най-тежките моменти. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов.
Нанси Тод (Кентъки)
Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО РАБОТЯТ В СТАРЧЕСКИ ДОМОВЕ И ХОСПИСИ.
© 2015 The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар