Исус се просълзи

Прочит: Йоан 11:32-37

„Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути. И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. Исус се просълзи.“
(Йоан 11:33-35)

В една обичайна сутрин телефонът звънна. Чух изпълнен със скръб глас: „Рики почина“. Рики е моят племенник. Беше станала катастрофа и сега един млад човек, когото обичахме и който ни обичаше, вече го нямаше. Той оставяше съпруга, доведени синове, внуци, майка, братя, сестри, лели, чичовци и приятели. Опитвах се да проумея всичко това и да намеря думи за утеха към опечалената майка. Исках да успокоя и себе си, и останалите хора, които страдаха от загубата.
Открих думите, от които се нуждаех, в текста на Йоан 11: „Исус се просълзи“. Това ми беше достатъчно да си припомня, че Бог скърби заедно с нас. Нямах нужда от отговор на въпроса „Защо?“, не исках отговори. Това, което трябваше да направя, бе да споделя скръбта на близките си.
Думите на пастора по време на погребалната церемония бяха много силни. Той ни каза, че също като в историята за Лазар, Исус ни дава надежда тогава, когато ние не можем да я открием. Дори в моментите на скръб обещанието за вечен живот ни дава сила, за да се зарадваме.

Молитва: О, Боже, помогни ни да утешаваме тези, които скърбят, да плачем с тези, които плачат, и да се радваме с тези, които се радват. В името на Исус. Амин.

Мисъл за деня: Във всеки един момент Бог може да ни даде надежда и мир.
Джийн Бонин (Канада)

Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СКЪРБИ ЗАРАЗИ ЗАГУБА В СЕМЕЙСТВОТО.