Избрани

Прочит: 2 Солунци 2:13-17

„Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас…“

                                                          (Йоан 15:16)

Когато бях на единадесет години, се преместихме в нов град. Там бях най-малкият в квартала и се чувствах доста самотен. Беше ми трудно да си намеря приятели.

Всеки ден през лятото момчетата се събираха да играят бейзбол. Най-големите от тях бяха капитани и си избираха отбори. Естествено, мен избираха последен. Когато големите момчета ги нямаше, следващият по възраст – Боби, беше капитан. По незнайно каква причина той винаги избираше първо мен. В такива дни се чувствах прекрасно.

След години го попитах защо винаги избираше мен, при положение че имаше по-добри играчи, а той ми отговори: „Защото ти винаги играеше със страхотно желание, независимо дали печелим, или губим, и винаги се радваше на играта. За мен беше радост да сме от един отбор“. 

Оттогава винаги използвам това като метафора за взаимоотношенията ми с Бога. Каквито и да са обстоятелствата, винаги се старая да се радвам на живота, който Той ми е подарил, и да дам всичко, на което съм способен, за Него. Не мога да направя чудеса, но съм радостен, че с Господ сме „от един отбор“.

Молитва: Благодарим Ти, Боже, че не гледаш на лице, а на сърце. Амин.

Мисъл за деня: Независимо от нашите качества Бог винаги ще иска да бъдем с Него.

Марк Андерсън (Пенсилвания)

Да се молим за: НОВИТЕ ХОРА В МОЯТА ЦЪРКВА.