Изгрев

Прочит: Лука 1:67-79

„… не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка сутрин…“
(Плачът на Йеремия 3:22-23)

Една сутрин погледнах през прозореца и видях, че отсрещната къща е огряна от най-красивия изгрев. Небето бе обагрено в оранжево и нежнорозово. Пухкавите розови облачета бяха прошарени от яркожълти лъчи, а през тях прозираше дълбокият син цвят на утринта. Тази величествена гладка породи в мен благодарност и чувство за благоговение. Вниманието ми се насочи към Твореца и към нашия Спасител, Светлината на света, която ни огрява с любов всеки ден.
На следващия ден станах свидетел на друг прекрасен изгрев. Помислих си: „Колко верен е нашият Бог!“. Тогава си припомних думите от Плачът на Йеремия – че Неговите щедрости никога не изчезват, а се подновяват всяка сутрин. Удивих се, че дори в книга, която е израз на скръб, срещаме такива насърчителни думи.
Когато цветовете на изгрева се изгубят, мога да посрещна новия ден с радост и надежда, защото имам верен Бог, Чиито милости се подновяват всяка сутрин.

Молитва: Благодарим Ти, Създателю, за това, че в Христос всеки ден си напомняме, че имаме надежда. Амин.

Мисъл за деня: Днес ще търся знаците на Божията вярност.
Джули Браун (Северна Ирландия)

Да се молим: ДА ВИДИМ БОЖИЯТА ЛЮБОВ.