Прочит: 1 Коринтяни 1:18-31
„… който се хвали, с Господа да се хвали.“
(1 Коринтяни 1:31)
През 2003 година постъпих в клиника за лечение на депресия. Имиджът ми на справяща се с всичко пасторска съпруга се провали. За две седмици преминах през наркотична зависимост, шизофренни прояви и алкохол. Според обществената нагласа ние сме провалени хора – слаби, разбити, изпълнени със срам.
Докато споделяхме своите истории, наблюдавах как другите се опитват взаимно да се насърчат. Казваха си мили думи, прегръщаха се или тихо показваха, че разбират другия. Никой не даваше съвети, никой не обвиняваше. Никой не осъждаше другия, претендирайки, че постъпва по-добре. Освен това, ние, пациентите, не можехме да твърдим, че сме здрави и нямаме проблем.
Римляни 3:23-24 ни казва, всички сме равни, „понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“. В днешния прочит апостол Павел напомня на коринтяните, че истинската ни стойност не се корени в земната мъдрост, богатство, сила, а в идентичността ни в Христос. В нашата слабост Христос ни обединява и ни дава мъдрост, богатство и сила.
Повече не искам да завися от имиджа си на пасторска съпруга, за да бъда приемана от хората. Напротив, в слабостта си ще бъда свидетел за Христос, с Когото мога да се похваля.
Молитва: Боже, Изкупителю, прости ни, че се опитваме да изглеждаме добре пред другите. Напомняй ни, че само в Теб сме цялостни. Амин.
Мисъл за деня: Бог ме обича и приема какъвто съм.
Джоди Харис (Калифорния)
Да се молим за: ПАСТОРСКИТЕ СЕМЕЙСТВА.
Остави коментар