Прочит: Евреи 2:5-18
„Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя…“
(Евреи 2:11)
Един от най-ранните ми детски спомени е как баба и дядо ни изненадаха, като дойдоха на гости неочаквано. Те живееха на осем часа път, затова много се зарадвахме, като ги видяхме. Носеха ми подарък, но най-големият подарък беше самото им присъствие.
Исус дойде на тази земя по изненадващ начин. Вместо да живее в дворец, Той живя като обикновен човек. Работейки като дърводелец, разбра цената на труда. Докато проповядваше, пътуваше дълго, без да има къде да подслони глава.
Начинът, по който живееше Исус, Му даде възможност да се докосне до много хора. Той споделяше мъдростта с бирници и рибари, с евреи и езичници, с мъже и жени. Днес, когато се отнасяме с топлота към хората, отразяваме примера на Исус.
Баба и дядо ме научиха кой е Исус и какъв е дарът на Неговото земно служение. Исус е примерът как трябва да живеем с всички хора като с приятели и роднини. Той ни дава надежда, че един ден ще видим както Него, така и своите близки, които вече не са на тази земя.
Молитва: Боже, чуден наш съветник, благодарим Ти, че дойде сред нас в плът. Помагай ни да се отнасяме с топлота към всички хора. Амин.
Мисъл за деня: Как мога да показвам Христовата любов и състрадание на хората, които срещам?
Лорън Крафт (Вирджиния, САЩ)
Да се молим за: ДЪРВОДЕЛЦИТЕ.
Остави коментар