Прочит: Филипяни 4:1-8
„Зле ли страда някой от вас, нека се моли. Весел ли е някой, нека пее хваления.“
(Яков 5:13)
Когато разбрахме, че четиригодишният ни син е болен от левкемия, със съпругата ми оставихме всичко друго и отидохме заедно с него в болницата за една седмица. Опитвахме се да запазим присъствие на духа, докато преминавахме през всички изследвания и процедури, прегледи, консултации и срещи с близки. Всъщност бяхме напълно съкрушени.
Една нощ се събудих от осезаемо чувство за сигурност и топлота, които сякаш изпълваха болничната стая. Цялата тревога и страхът бяха потопени с толкова дълбок мир, който дотогава не бях преживявал.
Оттогава всеки път, когато тръгвахме за химиотерапия, прочитахме четвъртата глава от Филипяни. Разбира се, нямаше как да не се тревожим, но чувствахме Божието присъствие. В продължение на три години и половина, докато траеше химиотерапията на сина ни, ние постепенно възлагахме всичките си тревоги на Бога.
Сега той е на 13 години и прави почти всичко, което правят неговите връстници. Както в онази нощ в неговата болнична стая, ние продължаваме да преживяваме Божието присъствие всеки път, когато отиваме на контролни прегледи. През цялото време Той е с нас и ни дава надежда, нежност и мир.
Молитва: Милостиви Боже, давай мир на всеки, който се тревожи за своето здраве или за здравето на близките си. Изпълвай ни с мир, който стопява всеки страх и тревога. Амин.
Мисъл за деня: Дори в най-голямата беда съм обгърнат от Божия мир.
Робърт Харис (Джорджия)
Да се молим за: СЕМЕЙСТВАТА, В КОИТО ИМА БОЛНО ОТ РАК ДЕТЕ.
Остави коментар