Прочит: 2 Коринтяни 4:6-15
„Господ пази чужденците; поддържа сирачето и вдовицата…“
(Псалм 146:9)
„Какво да правя? Татко ни изостави в началото на годината и оттогава не сме чували нищо за него!“ Манди е едва на единадесет години и тези думи, които ми беше написала, дълбоко ме натъжиха. Моят баща не ни е изоставял, но винаги е би далеч от мен емоционално. Той винаги се е грижел за нас, но многото трудности, които беше преживял, винаги са били пречка за истински и пълноценни взаимоотношения с неговите деца. Аз знам, че той ни обича, но бих задала същия въпрос като този на Манди: „Какво да правя?“.
Разговорът с нея сякаш ѝ помогна. Аз я посъветвах да се насочи към хората около нея. Тя започна да изразява своята любов към майка си и своите братя и сестри. А когато почувствах, че моментът е подходящ, започнах да разговарям с нея за Божията любов, за Неговата бащинска любов към хората, която никога не отпада.
Не зная какво бъдеще очаква Манди, но зная че нашите разговори са от полза. Грижата към хората, които са объркани и притеснени, винаги помага. Съветите ми към нея са ценни и вярвам, че Бог ще я води. Сега тя е по-спокойна и се моли за цялото си семейство, включително и за баща си. Манди ми сподели, че сега чувства, че наистина прави нещо!
Молитва: Небесни татко, отваряй очите и сърцата ни, за да виждаме болката на хората. Давай ни мъдрост, за да им кажем правилните думи и да им помогнем. В името на Исус. Амин.
Мисъл за деня: Доверието в Божията любов ще ни донесе утеха и надежда: на нас и на хората около нас.
Фей Руутс (Австралия)
Да се молим за: ДЕЦАТА, КОИТО ЖИВЕЯТ БЕЗ БАЩА.
© The Upper Room, Inc., a ministry of GBOD, All rights reserved.
Остави коментар