Прочит: Еклисиаст 2:9-11
„Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на бъдещия род, Твоята мощ – на всички бъдещи поколения.“
(Псалм 71:18)
Със съпруга ми бяхме започнали да проучваме потеклото си. Бяхме посетили много гробни паркове, където записвахме данни за нашите предци от плочите. Някои от гробовете бяха белязани просто от малки плочи, на които бяха написани по няколко думи. Открихме и доста по-големи паметници. Често срещахме изписани думи от Божието слово. Но всички напомняха колко обичани са били от близките си хората, които почиваха там.
Времето обаче е враг дори на хубавите спомени. Много от надгробните плочи бяха покрити от трева или в лошо състояние. Бурените имат способността бързо да се разпространяват и да покриват всичко. На някои плочи нищо не можеше да се прочете.
Днес не знаем къде са погребани великите мъже на вярата Давид и Соломон, но техните победи и неуспехи, делата им на вяра и животът им са още живи в Псалмите, както и в други библейски книги, и ни напомнят нашата нужда от Бога.
Паметниците от камък или мрамор не са гаранция за памет. Но нашата вяра и примерът, който оставяме след себе си, са най-ценното наследство за поколенията след нас.
Молитва: Отче, помогни ни да живеем така, че поколенията след нас да открият в живота ни пример на истинска вяра. Амин.
Мисъл за деня: Какво духовно наследство оставям на поколенията след мен?
Шелби Грант (Северна Каролина)
Да се молим за: РАБОТНИЦИТЕ В ГРОБИЩНИТЕ ПАРКОВЕ.
Остави коментар