Прочит: Изход 4:1-12
„Но Господ му отговори: Кой е направил човешките уста (…) Нали Аз, Господ? И така, иди; и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш.“
(Изход 4:11-12)
Аз съм само на 12 години, но редовното ходене на църква ми дава мир. Чувствам се възстановена и готова да започна новата седмица. Въпреки това понякога оставам с впечатлението, че проповедта не е била точно за мен.
Една скорошна проповед ми подейства много силно. Тя беше посветена на нашето служение и насочи вниманието ми в правилната посока – трябва да служа, а не само да очаквам да получа. Малко след службата прочетох в църковния бюлетин, че се търсят неделни учители. Дали Бог не призоваваше мен? Не беше възможно – аз не съм добра в работата с деца! Когато споделих с приятели, те ми се изсмяха: „Ще те изядат жива“.
Спомних си извиненията на Мойсей, когото Бог призоваваше да избави израилтяните. И аз бях склонна да кажа на Господа: „Изпрати друг вместо мен!“. След година противопоставяне на Неговия призив аз казах: „Добре, Боже, ще Ти се доверя“. Започнах да водя неделното училище.
Веднъж едно момче, което в повечето случаи демонстрира липса на интерес, дойде след урока и ми каза: „Госпожице, искате ли да Ви разкажа как станах християнин?“. В този момент почувствах ясно, че Бог иска да служа в моята църква.
Молитва: Боже, помогни ни да чуем гласа Ти и да Ти се доверим, когато ни призоваваш да Ти служим по нов начин. Амин.
Мисъл за деня: Въпреки недостатъците си и въпреки съмненията мога да водя хора при Христос.
Мелиса Раму (Австралия)
Да се молим за: НЕДЕЛНИТЕ УЧИТЕЛИ.
Остави коментар