Прочит: 2 Коринтяни 9:6-15
„Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“
(2 Коринтяни 9:7)
В една новогодишна нощ, когато бях по-млада, си легнах със сълзи на очи заради всички лоши неща, които бях преживяла през годината. Отчаяно се молех на Бога следващата да бъде по-добра.
Година по-късно отново си бях стъпила на краката. Бях изпълнена с Божията благодат и исках да направя нещо, с което да благодаря на своя Господ.
През онези години не ходех редовно на църква. Бях се преместила и си търсех подходяща, защото не виждам добре и не мога да шофирам. Не бях давала десятък, откакто се издържах сама. Реших да отделя десет процента от дохода си и да го изпратя на местната църква, въпреки че не членувах официално там. Изпратих и бележка: „Използвайте това за Божия слава“.
Не очаквах благодарности. Това беше моят начин да се отблагодаря на Бога за многото неща, които беше направил за мен. Такава жертва е нищожна в сравнение с изобилните благословения, с които Той изпълва живота ми.
Молитва: Милостиви Боже, благодарим Ти за всички благословения, които ни даряваш. Нека това, което ние даваме, бъде нашата благодарност за всичко, което сме получили от Тебе. Амин.
Мисъл за деня: Какво ще дам на Бога днес?
Кристин Адикари (Джорджия, САЩ)
Да се молим за: МЛАДИТЕ ХОРА, КОИТО СИ ТЪРСЯТ ЦЪРКВА.
© 2021 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар