Прочит: 1 Царе 26:1-12
„Чаках с търпение Господа; и Той се приклони към мен; и послуша вика ми.“
(Псалм 40:1)
Библията е пълна с истории за хора, които се изправят пред опасности и изпитания. Как се е чувствал Давид в пустинята, докато бяга от Саул? Вероятно също толкова изплашен и отчаян, колкото се почувствах аз, когато откриха на сина ни Стивън левкемия. Докато се борехме с болестта, аз се молех и намирах утеха в примера на псалмопевеца. Давид често се обръщаше към Бога със своите страхове, съмнения, но и с вяра и прослава.
Лечението на Стивън продължи две години, които ме доведоха до емоционално изтощение, но не спрях да се обръщам към Бога. Когато Стивън си отиде, трябваше да продължа да се моля. Бог започна да възстановява моята вяра. С времето аз можех да видя многото начини, по които Той е показвал Своята любов към Стивън и се е грижил за мен.
Животът ни всеки от нас може да се промени внезапно заради болест, загуба на работа, торнадо или друго нещастие. В такива моменти можем да намерим сила и утеха в молитва и в Божието слово.
Молитва: Верни Боже, когато сме отчаяни, помагай ни да се обръщаме за помощ към Теб, както правеше Давид. Амин.
Мисъл за деня: Бог е моето прибежище и подкрепа.
Карол ван дер Ууд (Илинойс)
Да се молим за: БОЛНИТЕ ОТ ЛЕВКЕМИЯ.
Остави коментар