Прочит: Исая 55:10-12
„… така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; няма да се върне при Мен празно, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“
(Исая 55:11)
Десет години служих като пастор и един ден се оказах в положението да нямам църква. Дотогава служението ми в голяма степен определяше моята идентичност. Сега коя щях да бъда без църква, в която да служа? Имах дъщеря, за която да се грижа, затова бързо трябваше да си намеря нова работа. След странно стечение на обстоятелствата получих предложение да стана таксиметров шофьор. Тъй като нямах други възможности, приех.
Не бях особено ентусиазирана, особено в началото. Вероятно това се дължеше на арогантността и чувството, че тази професия не е за мен. Бог обаче беше промислил за всичко.
Един ден возих жена, която беше развила наркотична зависимост след близката си среща със смъртта. Проведохме искрен разговор и преди да излезе от колата, тя ми каза: „Благодаря Ви за това време на мир, благодаря, че ме изслушахте“.
По-късно наблюдавах невероятно красив залез от стъклото на колата и бях изпълнена с мир и усещане за ценността на призванието, което имах. Осъзнах, че Бог ме използва, за да служа, независимо дали съм на амвона, или в таксито.
Нашият Бог е велик, Той поставя шатър за слънцето (вж. Псалм 19:4). Всеки ден ни дава ново откровение, само трябва да внимаваме. Слава да бъде на Бога!
Молитва: Боже, помогни ни да не пропускаме новите възможности да Ти служим. Амин.
Мисъл за деня: Можем да служим навсякъде.
Джесика Золондек (САЩ)
Да се молим за: ШОФЬОРИТЕ НА ТАКСИ.
Остави коментар