Прочит: Римляни 8:25-28
„Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания.“
(Римляни 8:26)
„Голяма палавница“ – каза лекарката, когато със съпруга ми заведохме едногодишната си дъщеря на преглед. И до днес Мадисън е отворена към света и дружелюбна. По-малката ѝ сестра, Анна, е по-различна. Когато беше малка, ако я заговореха, тя веднага навеждаше глава и се гушваше в мене. Притеснявах се за тази нейна срамежливост и на един библейски урок поисках да се молим за нея. Другите майки ме успокоиха, че когато порасне, тя ще си намери пътя независимо от затворения характер. Осъзнах, че се моля за грешното нещо – това, което щеше да успокои мен, а не да накара дъщеря ми да се чувства по-добре. Вместо да се моля Бог да промени Анна, трябваше да се моля да промени мен.
Когато погледнах от различна гледна точка, притеснението ми за затворения характер на Анна се изпари. На девет години тя изненада всички, като започна да играе в театъра и да пее. Това продължи, докато завърши училище. Чрез Святия Дух и съветите на приятелите аз разбрах как да се моля и да оставя Анна да е такава, каквато е.
Молитва: Господи, помогни ни да слушаме Святия Дух, за да се молим както трябва. Амин.
Мисъл за деня: Когато слушаме Святия Дух, молитвите ни са съобразени с Божията воля.
Марси Фар (Тексас, САЩ)
Да се молим за: РОДИТЕЛИ, КОИТО СЕ ПРИТЕСНЯВАТ ЗА ХАРАКТЕРА НА ДЕЦАТА СИ.
© 2020 The Upper Room, Nashville, TN (USA). All rights reserved. www.upperroom.org
Остави коментар