Прочит: 1 Царе 16:1-13
„Не съдете, за да не бъдете съдени.“
(Матей 7:1)
Растението в саксията се състоеше само от две хилави листенца и когато продавачът ме попита дали ще го взема, се замислих дали не е по-добре да намеря нещо по-свежо. В кухнята ми обаче имаше едно местенце, на което тази саксия би се побрала идеално. Реших да го взема. Казах си, че и да умре, нищо няма да загубя.
Минаха няколко месеца и видях още едно листенце, после още едно. Докоснато от слънчевата светлина и напоено с вода, моето цвете започна да се съвзема. Сега поглеждам към него, виждам красивите му цветове и се замислям колко прибързано си правя изводи за всичко – от цветята до хората. О, на това момиче няма как да се разчита. Вижте само колко татуировки има! Какъв шанс може да има това момче, като знам от какво семейство произхожда? А онзи човек не бива да бъде назначен: бил е в затвора.
Бог не гледа на лице, а на сърце. В Матей 7:1 Исус ни казва да не съдим хората. Вместо това трябва да им помагаме да почувстват Божията любов, грижа и милост, а след това да се оттеглим и да гледаме как Бог ги променя.
Молитва: О, Господи, помагай ни днес да не съдим хората, а във всекиго да виждаме Твоя образ. Амин.
Мисъл за деня: Днес ще се опитам да гледам на хората през Божите очи.
Нанси Кларк (Мичигън)
Да се молим за: НЯКОГО, КОГОТО СЪМ ОСЪДИЛ.
Остави коментар