Към прицелната точка

Прочит: Евреи 12:1-3

„… като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка…“

(Филипяни 3:13-14)

Всяко лято колоездачи от Великобритания и от други държави пристигат, за да участват в ежегодния велосипеден поход, който винаги тръгва и приключва пред нашата църква.

Тази година, когато отидох на неделно богослужение в деня, в който походът приключваше, се смесих с голямата тълпа, която вече се беше събрала пред църквата. Колко вълнуващо! Възрастни и деца викаха и скачаха, докато велосипедистите финишираха. Те бяха посрещнати и от музикант, който свиреше на гайда, облечен в пълна шотландска носия. Всички участници бяха щастливи да се приберат и да си починат.

По-късно, докато още тази гледка беше пред очите ми, осъзнах в каква голяма степен тя илюстрира казаното в Евреи 12:1-3. Велосипедистите се движеха с лекота, пълни с ентусиазъм, без нещо да може да ги спре. Екипите им бяха изработени така, че нищо да не затруднява движението на тялото по време на дългия преход. Имаха една-единствена цел – да финишират, каквото и да им струва това.

Не всеки от нас може да бъде велосипедист или спринтьор, но всеки, който се е посветил на Исус Христос, е започнал такъв дълъг и нелек преход. Нека бъдем заедно по пътя към целта и да се насърчаваме един друг, като не се отказваме в трудните моменти. Нека насочваме взора си към Исус, Който добре познава тези трудности, защото сам ги изпита. Той ни води към финалната права, където „голям облак свидетели“ (Евреи 12:1) ще ни очаква, за да ни посрещне с радост.

Молитва: Господи Исусе, помагай ни да насочваме взора си към Теб и да се насърчаваме, докато стигнем до прицелната точка. Амин.

Мисъл за деня: Всички имаме една цел и трябва заедно да вървим в Христовия път.

Илейн Браун (Шотландия)

Да се молим за: ХРИСТИЯНИТЕ, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ СЪС СПОРТ.